ДОБРЕНИТЕ

Печат

                                                          

Село Добрените се намира на 450м. надморска височина в южната част на Стринавското плато, на около един километър на север от Царева ливада. Селото е електрифицирано, но не е водоснабдено. До него води асфалтов път, който се поддържа целогодишно.IMG 1459

Богат на история е този край. На Стринавското плато са проведени няколко археологически разкопки.Открити са останки от крепостни стени, кули, стопански постройки,монети и фрагменти от глинени съдове,доказващи,че местността е била обитавана от траки, римляни,византийци,славяни и българи.Тогава крепостни стени са преграждали единствения път за достъп на платото. Някъде те са били на два реда,а там,където са били наблюдателните кули защитните стени са били по два метра дебели.

Село Добрените е заселено след падането на България под турско робство.            Поминъкът на населението и тук, както и в околните селца, е бил земеделие и животновъдство. Мъжете са били строители и от Гергьовден до Димитровден са ходели на гурбет, жените, старците и многобройната челяд са се занимавали със селската работа.IMG 1466Тежък бил живота на селяните,тежки и непосилни са били и данъците, които е трябвало да плащат на поробителите. Данък плащали за всяка кокошка, овца, коза, магаре, свиня. Военен данък плащали мъжете, които не са били войници, с този данък се облагали мъжките рожби още от двумесечна възраст, плащали го всички мъже до 60 годишна възраст. Трудно било оцеляването на българите, но въпреки непосилните данъци и беднотията балканджиите отделяли от залъка си и изпращали децата си да учат четмо и писмо. Мъдри хора били те, осъзнавали са, че един народ е силен и непобедим само ако знае вярата и езика си. Затова въпреки тежките времена се вдигали големи сватби. Венчавките и кръщенетата са били символите на вярата и на непреклонния дух на българите.IMG 1882

Днес село Добрените се състои от десетина къщи, разположени от двете страни на тясна уличка, притисната от високите каменни дувари, скриващи къщите от погледа на минувачите. Вървейки по улицата не можем да на се възхитим на майсторите каменоделци. Сърдитото ръмжене на кучетата зад високите порти доказва, че селото е живо. На кучешкия лай приглася хорът на обезпокоените пуйки и кокошки в дворовете. От съседния имот се понася мощния глас на петела, решен и той да покаже уменията си. Разходката в малкото планинско селце е изпълнена със селски звуци и картини. По зелените ливади някога са препускали славни войни, днес кротко си пасът овце и агънца. Между храстите вместо вражеска войска се жълтеят минзухари. Пътят води към края на селото, от където се открива панорамна гледка към Царева ливада и селцата Долни Драгойча, Пърша, Искра, Сяровци, Дели Станча и Кърти пъня.IMG 1464 Слънце е огряло царските ливади, във въздуха се носи нежния аромат на цъфнали теменуги,птичките се надпяват в луда надпревара…И усещаш как зелената шир пред очите ти, здравата скала в краката ти и нежните ласки на вятъра те изпълват със сили и гордост, че и ти си частица от тази земя. Земя, родила стотици знайни и незнайни герои, земя на родолюбиви българи и майстори-строители.

                                                                                                        

 

ММ