ГОРНИ ВЪРПИЩА

Печат

                                                

Село Горни Върпища се намира на около три километра западно от Царева ливада.Селото е електрифицирано и водоснабдено.До него води асфалтов път,който се поддържа целогодишно. През 1910 год.в селото са живели 180 човека, в наши дни са около десет.IMG 1856

Горни Върпища е разположено върху множество знайни и незнайни пещери, от там произлиза и името му. Преди около пет века тук идват първите заселници в селото. С течение на времето гъстите гори наоколо са изсичани,за да се направи място за къщи,ниви и овощни градини.

През 1909 година селяните от Горни и Долни Върпища решават да си построят общо училище. Дълго спорили старците в кое от двете села да се направи училището, накрая се решило да е в Долни Върпища. Почнали да копаят за основите, иззидали ги, но…се оказало, че майсторите от Горни Върпища само за три денонощия направили училище в своето село. В него се учели децата и от двете села, а през 1928 година с общи усилия балканджиите от Горни и Долни Върпища построили пристройка към училището и основали читалище „Селски подем” със театрална сцена и библиотека. В театралната трупа към читалището взели участие артисти и от двете села. На местна сцена били изиграни комедии и драми, които се радвали на голям успех.Театралната трупа гостувала с представленията си и в околните села.IMG 1860

Библиотеката разполагала не само с книги, но и с годишен абонамент за вестници и списания, според интереса и поминъка на местното население.

Селото било прочуто и с гъдуларите и певците си,те били желани гости по сватби,вечеринки и забави.

Основният поминък на местното население е бил земеделие и скотовъдство. И тук, както и в околните села, отговорността за нивите и добитъка се падала на жените, децата и старците,защото мъжете от ранна пролет до късна есен ходели на гурбет като строители първа класа,днес слагани под общия знаменател „Дряновски майстори”. Те са работели не само по българските земи,голяма част от тях са доказали майсторлъка си и по чуждите земи. IMG 1875

А след опожаряването на Дряновския манастир от турците, през паметната 1876 година ,във възстановяването му вземат участие и дюлгери от село Горни Върпища.

Днес селото е привлекателно място за почивка и живот в хармония с природата. 

Има около тридесетина къщи, голяма част от които реставрирани и добре стопанисвани. Някои от тях са отдавна притежание на граждани и чужденци, намерили тук спокойствие и красива природа. През почивните дни по родните места се завръщат синовете и внуците, заедно със семействата и приятелите. Тогава навред цари празнична обстановка и селото оживява.IMG 1871

Къщите са със запазено възрожденско излъчване, уличките са тесни и криволичат между високите каменни дувари. През топлите месеци селото е цялото в зеленина. Песента на птичките се слива със звънчетата на козите, пасящи по околните ливади. Край селото минава туристическата пътека от с.Боженци за Дряновския манастир и пещерите „Бачо Киро” и „ Андъка”.

Със своите слънчеви поляни, гъсти гори, чиста природа и възрожденска архитектура село Горни Върпища е привлекателно за разходки и туризъм. А тръпката, че си на място, където са живели траки, римляни и са препускали конете на велики български царе е неповторима.                                                

                                                                                

 

MM