НЕЙЧОВЦИ

Печат

 

Село Нейчовци се намира на около три километра от Царева ливада. Селото е електрифицирано, но не е водоснабдено.До него води асфалтов път, който се поддържа целогодишно.IMG 0801

Селото е разположено в кръга на общите крепостни стени на Стринавското плато, в подножието на връх „Орлово гнездо”. След археологическите разкопки, направени в района са открити руини от крепостни стени, църква и други сгради. Открити са над 1000 броя монети от I I I в.пр.н.е, накити, битови предмети, оръдия на труда и оръжие. Всички тези находки доказват, че Стринавското плато със своите крепости, кули,църкви и сгради е изпълнявало ролята на непристъпна позиция,обитавана от траки, римляни, византийци, славяни и българи.

Село Нейчовци дълги години е носило името „Градът”,което означавало „крепост”, по-късно е преименувано по името на един от местните първенци. Селото е заселено през турско робство. Поминъкът на населението е бил растениевъдство и животновъдство.

Мъжете са работили като строители ,а жените,старците и децата са се занимавали със селската работа.IMG 1559

Днес селото е почти обезлюдено. Впечатление правят двукатните къщи със каменни покриви,строени преди около двеста години. Разходката по уличките на село Нейчовци с каменните си дувари и стари къщи неусетно ни връща в друга епоха.Тук няма автомобили,няма сателитни чинии. Селото си живее в собствен свят. Само кучешкият лай,напомня за човешко присъствие. Тук човекът живее в пълна хармония с природата. Въздухът е кристално чист, поляните през пролетта са обсипани с глухарчета, толкова жълти, че неусетно присвиваш очи сякаш милиони слънца са грейнали между тревите. От селския кладенец тръгва маркирана туристическа пътека към крепостта „Стринава”-лятната резиденция на братята Асеневци. Преходът е лек и приятен. Горската пътека е маркирана и почистена, през пролетта синчец, кукуряк и теменуги срамежливо надничат между храстите, обагрените в сребристо и зелено листа на цикламите носят обещание за предстоящи красоти в бели и розови цветове.IMG 1561

По храстите се виждат гнездата на птичките,намерили тук сигурност и уют. Следва изкачване с лек наклон по скалиста местност, откъдето пред погледа на дясно се открива невероятна гледка към околността, а камъните и скалите са мозайка от морски вкаменелости, вероятно спомен от далечни епохи. Неусетно маркировката ни извежда на края на Стринавското плато. През месец май люляковите храсти, единствени владетели тук, ни посрещат със своя изобилен цъфтеж и омайващ аромат. Тук често срещано явление са стадо муфлони, обитаващи тези места. Следвайки маркировката стигаме до ръба на платото, вече сме на 560м.надморска височина…гледката е неописуема и незабравима:

IMG 7713

На изток се виждат челата на скалистите хълмове около Велико Търново, в низините под нас пъстрее Дряново,на югозапад,при ясно време се очертават върховете Бузлуджа, Шипка и Малуша, а на север-село Гостилица и останките на римското тържище „Дискодуратера”.

Тишината, която ни обгръща е нарушена само от острия писък на ястребите, сърцето и душата ликуват, но замират, защото осъзнават, че мигът на щастие ще премине и очакването да стъпят отново по царските земи ще ги тегли по тези места,отново и отново, за да запълнят празнотата от напрегнатото ежедневие и да се почувстват отново част от Великата природа и от милата ни родина България.

                                                                                                              ММ