КОСИЛКА
Село Косилка се намира на югоизток от Царева ливада, до него се стига по черен път, който не се поддържа, защото селото е обезлюдено. През 1934 година тук са живели 81 човека. Косилка е разположено в гориста местност на 500метра надморска височина.
Народното предание разказва, че първият заселник е бил бежанец, подирил спасение по тези места след падането на България под турско иго. 
Той назовал новото село Косилка , защото за да си направи място за къща и нива му се наложило само да развърти косата си на избраното от него място.
Косилка е разположена в две махали – Горна и Долна . Въпреки, че селото е възникнало в тежките години на турското иго, къщите, които са се строили са били големи, изградени от камък и покрити с тежки каменни плочи. Поминъкът на населението е бил земеделие и животновъдство. Момчетата били ангажирани с извеждането на добитъка на паша , често обаче, залисани в играта на челик забравяли за животните (децата са си деца-без значение в коя епоха са се родили). Доста от мъжете изкарвали прехраната за семействата си като строители, каменоделци или дърводелци.
Жените се грижели за домакинството , което в онези години не е било лесна работа, защото не е имало електричество , водата за миене, готвене , къпане се е носела от селската чешма с кобилицата, вълната от овцете е трябвало да се изпере, да се изчепка, да се изпреде, да се пресучи и чак тогава от нея да се изплетат дрехи за цялото семейство или да се изтъкат на стана шарени черги. В тази дейност от ранна възраст се включвали момичетата и така всеки е имал своята отговорност в къщи.
Недалеч от Косилка, в южна посока се намира Папазкин чучур, преданието разказва, че цар Асен е пиел само от неговата вода . Наблизо минава и римския път, който води за Тревненския проход, а край пътя има тракийска могила, поредно доказателство за богатото историческо наследство на Цареволивадския край.
Днес село Косилка е безлюдно и голяма част от къщите са се разрушили, грохнали под непосилната тежест на каменните си покриви.
Селото, преживяло едно опожаряване през турското иго и възкръснало от пепелищата за нов живот сега е пусто, нивите и ливадите са превзети от шипки и къпини, каменните дувари на имотите са срутени и само няколко къщи, поддържани от своите грижовни стопани стоят изправени като верни стражи и напомнят за отминалите дни на труд и веселие, на радости и скърби.
Разходката до село Косилка е приятна, пътят минава през прохладна гора, в която растат в изобилие гъби пачи крак, манатарки, гълъбки, припънки, ясно се виждат и пътеките, използвани от дивеча…
Следват окъпани в слънце ливади, обсипани с лечебни билки, гъби сърнели, челядинки, печурки, ароматни диви ягоди или гроздове едри къпини.
Птичи песни и виртуозни мелодии на щурци придават на разходката омайно въздействие и ако улисани в този поход от настоящето към миналото случайно замръкнете, пътят ви ще бъде осветен от безбройните звезди, обсипали ясното небе и танцът на светулките.
ММ
